Вело маршрут из Люлин

Вело маршрут из Люлин през двата върха-около 5 часа. Носете си карта.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAТвърде удобно за нашето дружество е посещението на планината Люлин, често пренебрегвана заради малката си височина, но иначе доста дива и интересна.

Тя има два дяла, всеки със своя първенец: вр. Дупевица за Източния дял и вр. Райлово градище – за Западния. И двата са около 1200 м.н.в.

Ние с Бисер се справихме с маршрута за около 4-5 часа като тръгнахме от Черния кос и финиширахме в Банкя. Носехме за авторитет стандартни байкове Драг от туристическа серия (“Гризли” и “Онтарио”). В определени моменти дори ги карахме.

Тръгването е лесно, от автобусната спирка на Черния кос. Минава се вилна зона и бързо се достига в непосредствена близост до Бонсовите поляни. Има интересно дървено заслонче, през половин час-чешми. Трябва да се внимава с маркировката-има я, но е стара и не особено надеждна. Скоро се излиза на билото при някакъв ретранслатор, но това все още не е върхът. Върхът е след поделението, от което са останали внушителни руини, един вид модерна крепост. Самият връх е обозначен с български флаг.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAСпускането от върха е особено подходящо за техничари или хора с добри подметки, не е изключено да спукате гума.

Не след дълго стигате до разклон Бонсови поляни-х Люлин. Трябва да хванете за хижата, понеже пътят за нея минава през върха (Райлово градище). Ние специално, не послушахме табелата, а се спуснахме директно към най-ниската точка на магистралата, която според нас беше Бучин проход. Не ще да е било точно така, но си осигурихме още едно шеметно спускане до покрайнините на Мало Бучино. Удоволствието беше двойно, защото за награда трябваше да катерим по стария бучински път около два километра но юг до истинския проход. Проходът си личи по това, че билната пътека между двата дяла на планината минава директно по насипа над магистралата.

Продължава се право нагоре на запад и се стига още едно заслонче, зидано от огнеупорни тухли. Ние и след заслончето продължихме право нагоре по бодлива пътека и стигнахме Райлово градище за около 40 минути. Това всъщност е пряка пътека, която сече някакъв път, който върти на серпентини от юг. Градището осигурява невероятна обзор от Дупница до Стара планина. Късно есен и рано пролет се виждат и останки от крепостта.

Отново следва супер добро спускане към хижа Люлин. След нея вървите по асфалтов път и трябва да гледате в гората вдясно кога се показва пътеката за Дивотинския манастир. Ако не я уцелите, сигурно ще се появите чак в Перник.

Наградата за бдителността е отново прекрасно спускане по много тясна пътека през много гъста гора.

Като стигнете манастира, построен в 1046 година е добре да го разгледате. След това може да продължите през Клисурския манастир за Банкя или направо за Банкя през кв. Михойлово.

Хубавото е, че от Банкя може да се придвижите с влак до всяка точка на София и Владая. Не е зле да проверите разписанието, понеже влаковете от Банкя са четири или пет пъти на ден.

09.10.2011
Поздрав: Ю. Пишев, почитател на ТД “Боерица”

Публикувано в Велотуризъм. Постоянна връзка.

Вашият коментар