Драгалевска река-успешно преминаване

Маршрутът от изворите до устието на Драгалевската река е по-скоро образователен, отколкото приятен, но все пак се радваме, че го минахме. Дължината в едната посока е около 35 км. Биляна измина интересната отсечка от изворите до площада на Драгалевци сама с едно пукане на гума, а после се присъединихме и ние с Деси като “Б” отбор за равната част. До околовръстното и после след карахме по черни пътища, а реката беше обрасла с буренак и едва се виждаше. Беше поносимо мръсно. После ставаше все по-гнусно и на места бях сигурен, че ще намерим труп, ако не на човек, поне на животно. На дамите не им мигна окото. Забележителностите бяха мол Парадайз, после Ловен парк, после 4-ти километър, Слатина, кв. Христо Ботев (или т.нар. махала). След това минахме по Ботевградското, а по някое време  се спуснахме покрай Малашевските гробища. Биляна беше избрала път покрай оградата, който стана непроходим от боклуци в един момент и трябваше да прекосяваме без мост рова на нива със слънчоглед, докато излязохме  в близост до другия отходен канал на София-Перловската река, откъдето излетяха зеленоглави патици с размерите на гъски. Познахме, че сме вече близо до крайната цел – Манастира “Св. Мина”, който пък дели ограда с пречиствателната станция за отпадни води на София. Мушнахме се под Северна скоростна тангента и финиширахме. Манастирът затвори под носа ни. Оттам нататък – връщане през Бенковски и Орландовци и неуспешен опит да хванем единствения влак за вечерта (май че имаше и нощен). Прибирането към Владая беше не толкова забавно и ни се искаше автобусите вече да имат велобагажници, но в крайна сметка успешно се прибрахме вкъщи, понеже беше събота вечер, а шофьорът-готин.

IMG_2163 IMG_2149 IMG_2147 IMG_2161

 

This entry was posted in Велотуризъм. Bookmark the permalink.

Leave a Reply