Пантене (с кучета) от Владая до Селимица и обратно

За любителите или бъдещите любители на ски  туризма от Владая и околностите  се чувствам длъжен да опиша обещаната още за миналата седмица разходка.

Макар и с една седмица закъснение, разходката се проведе при прекрасно време на 15.01.2017  в интервала грубо 0945-1800.

Първо имаше загрявка с кучета до Тихия кът, после се прехвърлих само с Нарсак в колата на Трифон и Йовчо, оттам качихме до Златните и паркирахме. Минахме през Офелиите и се пуснахме през Острица към Селимица като пътем си отбелязахме, че трябва да се прочисти пътеката Острица-Юрушки мост-Владая, защото в горната си част е непреходима.

След блаженото плъзгане към къщичката на супата и бирата (х. Селимица), направихме подобаваща почивка и после върнахме към Кариерите по жълтата маркировка, която щеше да ни заведе след кратко време във Владая. Имаше елементи на катерене със ски-не повече от 3-4 категория.

Като стигнахме червената отбивка за Острица, се изкушихме от варианта да атакуваме право нагоре, към върха, че да се пускаме после към Златните. Беше вълнуващо, а в зоната на храстите над кариерата-леко влудяващо. По това време кучето вече настоятелно искаше аз да го тегля, а не то мен.

След една гола поляна, на която не знам името, Йовчо реши, че е видял края и се разбърза, обаче то си беше само началото на края. Както знаем, горната част на пътеката с червената маркировка минава през гъсти и зимата непроходими гори.

Аз щурмувах на лакти и колене, Трифон беше непосредстивено зад мен, а Йовчо пазеше гърба.

50 те метра, които ни деляха от алеята Острица-Селимица си бяха нещо като тренировка на алпийски войски в трудни терени.

Вече горе на пътя от Острица към Адвокатите усетих някакво състезание кой ще бъде най-бърз на правата отсечка. Нямаше сняг за трима в редица, но никой не се оставяше да бъде втори. На разклона за Звездица се полюбувахме за кратко на залеза и аз си хванах кучето, за да изпълня класическото шеметно спускане с кучешка тяга до Офелиите. Нарсак вече се беше бая ободрил.

После-обичайния финал – за някои само до Златните-за мен и до Владая. Последната отсечка от водохващането до селото беше съсипана от конете и леко кошмарна, но финалът винаги трябва да е изтошителен.

С две думи-препоръчвам на всички да се възползват от обилния сняг и да си пораздвижат кръвта, защо не и в по-ниските части на планината.

Юли

Публикувано в Пешеходен туризъм, Ски и ски туризъм. Постоянна връзка.

Вашият коментар