Велоекскурзия до село Чуйпетлово – мисия възможна

На 24.05.2017 двама велотуристи от дружеството заедно с един симпатизант направихме тренировка с повишена трудност по трасето на обиколката на Витоша, която доведе но необичаен резултат.

И така: започнахме с класическо колебание относно тръгването при ръмящ дъжд с прогноза за стабилно време в рамките на цели два часа. Авантюристичният дух надделя. Тръгнахме трима, до Кладница стигнахме двама, точно по обяд. Оценихме обстановката като задоволителна и продължихме. На язовир Студена велосипедите просто спряха от натрупаната мазна кал. Не знам защо беше по-лепкава от обичайното. Аз си направих извод да не карам никога повече с широки гуми.

Минахме Боснек на скорост и атакувахме Чуйпетлово при явни признаци за предстоящ дъжд. На 500 метра от Чуйпетлово се случи неизбежното, но успяхме навреме да се скрием в бистрото на центъра (което Биляна нарече кръчма).

Чакахме два часа да спре, през което време изяснихме, че има маршрутка в 1815, която върви в сряда и празнични дни, но не винаги. Обясниха ни, че понякога стига само до Боснек. Възникна въпросът какво ще правим с велосипедите. Оказа се, че и шофьорът и пътниците са крайно любезни и като направихме непълно разглобяване успяхме да вкараме бойните машини. Помогна ни фактът, че караме старомодните 26-ци. Ако човек е сам и има време да си поиграе,  ще може да натовари колелото дори в багажника на микробуса. Ако имахме ключ, с който да свалим педалите, щеше да е още по-добре. Маршрутката ни  направи панорамна обиколка през Боснек и Студена, а накрая се запознахме и с Пернишките потайности. Влакът от гарата в Перник за София тръгваше 10 минути след като пристигнахме (т.е. в 1945), а за Владая – в 2023. Прибрахме се успешно, навреме и дори доста сухи. Започнах да си мечтая какво ли би станало ако един спонсор подари багажник за 300 лева за 3-4 велосипеда на фирмата оператор на маршрутките, но после си дадох сметка, че това би съсипало чара на Чуйпетлово. Знаем, че навремето, то е било основано на място, което да не позволи на турците да го открият.
В днешно време, трудността е малко по-различна. Онези, които са го открили, нямат възможност да се върнат и да разкажат къде са били.

Юли

Публикувано в Велотуризъм. Постоянна връзка.

Вашият коментар