Мнение на читател

Този коментар ни го изпрати Вирджиния Крефт през сайта, за което сме благодарни и го споделяме с всички останали читатели.

„Здравейте!
Тъй като пътеката излиза от бул. Цар Борис III точно там, където свършва улицата на която живея, нямах търпение да я открия и проходя. Взех си компания и привечер след работа, без дори да сменя градските обувки с туристически, се отправих на разходка. В началото пътят по ул. 10-ти километър е широк и павиран, но почти веднага, след като излезе от жилищната зона се превръща в прекрасна горска пътека. Омагьосани от песента на птиците, шума на Владайската река, която в момента е бърза и бурна, и от лъчите на вечерното слънце, процеждащи се между високите букове, така и не разбрахме как след по-малко от час стигнахме до Владая. 🙂
В по-голямата си част пътеката е тясна и на нея може да се движи само по един човек/велосипед. Определено се изисква екипировка за планинско колоездене, но за обикновени пешеходци си е песен, тъй като се движи успоредно на шосето и почти няма изкачвания. На едно място трябва да се пресече реката и още няма подходящ брод за колела, което при сегашното пълноводие би могло да затрудни преминаването /освен ако човек няма нищо против и да поджапа/.

Пътеката е маркирана от половин метрови бетонени стълбове с бяло и червено и само на едно място, тъкмо преди Владая, е по-трудно забележима в пущинака. Това, което ми липсваше, бяха указателни табели в началото на отсечката откъм Владая и бул. Цар Борис III, но вероятно предстои да бъдат сложени. 😉

Точно където маршрутът се отклонява от Борис, се намира Княжевския девически манастир “Покров на пресвета Богородица”, който е отворен за посетители в четвъртък и неделя. Мястото има особено специална, едновременно горска и духовна атмосфера. Свещите ухаят на мед. Особено ако се идва от Владая, е едно чудесно място за почивка, преди спускането в суетата на бързия и шумен град.
Поздрави и благодарности на инициаторите и изпълнителите! Надявам се да я открият и много други любители на планината.“

Публикувано в Всички публикации. Постоянна връзка.

Вашият коментар