По ръба на Мальовица със SOS планински клуб + видео

Видео от изкачването на върха – линк
Снимки – линк

Реших да се включа в едно от мероприятията на нашите приятели от SOS Планински клуб, а именно изкачването на връх Мальовица по Североизточния ръб.

Потеглихме в ранното утро, като първоначалния план беше да направим Трионите на Мусала. Слава богу променихме плана за Мальовица, тъй като прогнозата беше за ураганен югозападен вятър и там щяхме да катерим подветрения склон.

Когато стиганхме ЦПШ Мальовица, разбрахме че и тук нещата далеч няма да са розови, но по-приемливи. Беше доста студено, а вятърът си брулеше макар и непостоянно. 10:30 тръгнахме от хижа Мальовица, след като разтоварихме излишния багаж. С набиране на височина вятърът се усилваше, но времето беше ясно, а снега добре стегнал. Не бяхме единствените тръгнали по този маршрут, преди нас беше тръгнала и по-ранна група. След няколко часа и на нас щеше да ни се иска да бяхме тръгнали по-рано.

На тръгване от хижата

Когато стигнахме мястото за слагане на котки, седалки и инвентар, се появи лек технически проблем. При ваденето от калъфа, жлеба на лявата ми котка се счупи, но с малко креативност и инженерно мислене закърпих положението. За мой късмет дясната котка не ми изневери.

Бяхме голяма група от 5 човека, като всички се бяхме вързали във френска свръзка. По трудния начин разбрахме, че това не е оптималната конфигурация за този маршрут, особено притиснати от времето и условията. Всички осъзнавахме, че с този силен вятър не може да се спори и трябваше максимално бързо да се качим по ръба, а след това още по-бързо да слезем до трета тераса.

Решихме, че като се движим нагоре няма да имаме нужда от пухенки и ще може да ги сложим на върха – да, ама не. На няколко места трябваше да се осигуряваме един по един, което ни костваше много време през което нямаше движение. Вятъра не прощаваше в такива моменти и всички дружно си треперихме. Преобличането в такъв вятър беше изключително трудно, за някои пък невъзможно.

Поли се подава на върха

На самия връх изкочиха дребни проблеми като излитане на екипировка, падане на човек, нулева видимост, свечеряване и буреносен вятър който ни събаряше, но всичко беше точно.

За сметка на по-трудното предвижване и тежките условия групата беше изключително сплотена и стикована. Въпреки голямото мръзнене и нектролируемо на моменти треперене, моралът беше висок.

Прибрахме се благополучно с помоща на GPS, хубави челници и смели догатки за местонахождението на пътеката, точно навреме преди да тръгнат да ни търсят от хижата.

Групата на слизане в неделя

В неделя се отдадохме на истински релакс – вкусен обяд, джакузи, сауна и парна баня, които най-сетне накараха стегнатите от предния ден мускули да се отпуснат. Олекнали след топлата почивка тръгнахме към София.

ВИДЕО:

За Християн

Председател на Туристическо дружество "Боерица"
Публикувано в Без категория, Катерене, Пешеходен туризъм с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар