Страница от историята Боерица-за родители

От основателя:

Не за вас, за себе си пиша. Това е моята книга, а този сайт е историята на дружеството, създадено, за да спаси хижа Боерица и да  я върне на туристите и планинарите за дълго. Надявам се тази страница да остане, за да се знае, а не да бъде наполовина откъсната като предишната. Книгата не е нито забавна, нито детска. Трудна е за четене. Много са я захвърляли, а дори и аз съм спирал да я пиша.

Ще прозвучи като обвинение, но няма как. Докато се развихря една все по-интензивна рекламна кампания около грандиозното младежко събитие на Боерица, където планинарите не са поканени, а аз и моите близки поддръжници сме изолирани до степен да се чувстваме много огорчени,  не мога да не отбележа, че виждам как деца играят горе на една любима детска игра-на къщичка. Но без наоколо да има родители. Нямам предвид родители, които да ги контролират. Имам предвид родители, които да им се радват и да ги насочват. И да се гордеят. И да си говорят помежду си. Децата изглеждат поразително пораснали, но ужасно незрели. В  моя устав съм писал много цели за възстановяване на връзката родители деца, но все повече се убеждавам, че всички ги разбират като връзка най-много между юноши и млади родители. А това е грешно.

Родителството е за цял живот.

Вероятно ви е направило впечатление, че моите родители (аз съм вече на 46 години), се появяват на Боерица или на Пазарището и са около мен в планината и във всичко, което правя. На тях дължа дефекта, че се опитвам да правя нещата като перфекционист (често са ме обвинявали в това).

Гордея се с моето семейство. Вероятно ви е направило впечатление, че дъщеря ми и нейните приятели работят с метлите на хижата, заедно със скъпата ми съпруга, макар че аз не съм горе да ги подтиквам. Някои ветерани Боерицианци помнят и колко пламенно ме подкерпяше сина ми със своите собствени публикации в групата на Боерица.

Понеже преминаваме от игрите, към нещо реално, което касае и внуците, каня родителите на Хрис и Биляна, на Тедо и Марто и Васко и Роси  и Димо и на всички младежи, които са се докоснали до Боерица да осъзнаят и споделят своите мисли и чувства с мен. Не е страшно да ми пишат, не е трудно и да ме потърсят и да ме намерят. Винаги с гордост нося фанелката или полара на Боерица и ще ме познаят отдалече.

Юлиан Пишев

 

 

This entry was posted in Всички публикации, СЪОБЩЕНИЯ ЗА ЧЛЕНОВЕ, хижа Боерица. Bookmark the permalink.

2 Responses to Страница от историята Боерица-за родители

  1. Димитър Пишев says:

    Здравейте, планинари, членове на ТД Боерица, доброволци и всичко, участващи и помагащи в това нелесно начинание. Както някои от вас знаят, аз съм сина на Юлиан Пишев, но със сигурност повечето не ме познавате или поне не лично. Пиша Ви това, за да чуете една различна гледна точка, за да видите един по-друг поглед, не за да нападам или обвинявам някого. Аз съм тук още от самото начало, още от раждането на тази идея в главата на баща ми Юли, аз съм един от първите, които чуха за нея, по различни причини в определен момент започнах да наблюдавам развитието и отстрани. Не съм бил в сърцевината на този, да го наречем – организъм по време на всички бури, сътресения, но и успехи, през които той е преминавал, но винаги съм бил запознат и съм преживявал всичко по свой начин, но отстрани. Така е и сега. Това, което винаги ме е впечатлявало е упоритостта на този организъм, както нарекох ТД Боерица. Това, че след всички удари, които е понасял, винаги е успявал да стане. Виновници за това има много и различни, семейството ми, което е част от сърцевината на ТД Боерица, Християн и Биляна, които познавам също от началото, когато все още опознаваха планината, преди тя да се превърне в техен дом, това са само част от хората, помагали през времето, ТД Боерица да бъде силно, въпреки всичко, случващо се „с“, „около“ и „в“ него. Сигурно се чудите защо точно сега съм решил да пиша, точно сега, при положение, че толкова време не съм го направил? Ами, защото виждам нещо, което ме притеснява, нещо, което ме натъжава. Както казах и по рано, не желая да обвинявам и нападам никого, а просто да ви споделя нещо. Факт е, че за никого това, което в момента се случва не е приятно, факт е, че този път ТД Боерица е на ръба никога повече да не бъде това, което е било за някои хора, включително и за мен. Факт е, че този път ТД Боерица е разделено сериозно. Нали не греша? Но нали една обща идея е обединила всички вас, към които се обърнах по-горе, да се включите в това тежко и пълно с неочаквани обрати приключение? Вярвам, че е така и Ви го напомням. Защо ли? Ами, защото ми изглежда позабравено. Защото някак отстрани изглежда така сякаш никой не чува другия. А това е пагубно. Има ли виновен? Няма значение. Значение има само това, че както на много места, в много сфери, ние хората, сме спрели да се слушаме и да си помагаме, в театралните среди, от които аз съм част, ситуацията е подобна и аз бих искал да я променя. Та затова Ви пиша. За да не се допуска ТД Боерица да изчезне, да загуби идентичността и идеите си, както много често става и с… човека. Той най-често ги губи. Ако ТД Боерица загуби идентичността си, то би загинало, нека не се случва.
    Извинявайте, ако съм засегнал някого, извинявайте, ако съм бил многословен.
    Споделих Ви как се чувствам аз, страничният наблюдател, не синът, не роднината, приятелят и т.н. Просто аз – Митко.
    С уважение,
    Димитър Пишев

  2. Pingback: Един коментар | Боерица | Boeritsa

Leave a Reply