Един коментар

Изнасям малко напред един коментар от публикацията, защото е важно да се види.
Обещавам в скоро време страницата да изглежда по-подредено и злободневните теми да си имат своя рубрика.
Ю. Пишев
Димитър Пишев says:

Здравейте, планинари, членове на ТД Боерица, доброволци и всички, участващи и помагащи в това нелесно начинание. Както някои от вас знаят, аз съм синът на Юлиан Пишев, но със сигурност повечето не ме познавате или поне не лично. Пиша Ви това, за да чуете една различна гледна точка, за да видите един по-друг поглед, не за да нападам или обвинявам някого. Аз съм тук още от самото начало, още от раждането на тази идея в главата на баща ми Юли, аз съм един от първите, които чуха за нея.

По различни причини в определен момент започнах да наблюдавам развитието и отстрани. Не съм бил в сърцевината на този, да го наречем организъм, по време на всички бури, сътресения, но и успехи, през които той е преминавал. Винаги съм бил запознат и съм преживявал всичко по свой начин, но отстрани. Така е и сега. Това, което винаги ме е впечатлявало, е упоритостта на този организъм, както нарекох ТД Боерица. Това, че след всички удари, които е понасял, винаги е успявал да стане. Виновници за това има много и различни: семейството ми, което е част от сърцевината на ТД Боерица, Християн и Биляна, които познавам също от началото, когато все още опознаваха планината, преди тя да се превърне в техен дом, това са само част от хората, помагали през времето, ТД Боерица да бъде силно, въпреки всичко, случващо се „с“, „около“ и „в“ него. Сигурно се чудите защо точно сега съм решил да пиша, точно сега, при положение, че толкова време не съм го направил? Ами, защото виждам нещо, което ме притеснява, нещо, което ме натъжава. Както казах и по рано, не желая да обвинявам и нападам никого, а просто да ви споделя нещо. Факт е, че за никого това, което в момента се случва, не е приятно. Факт е, че този път ТД Боерица е на ръба никога повече да не бъде това, което е било за някои хора, включително и за мен. Факт е, че този път ТД Боерица е разделено сериозно. Нали не греша? Но нали една обща идея е обединила всички вас, към които се обърнах по-горе, да се включите в това тежко и пълно с неочаквани обрати приключение? Вярвам, че е така и Ви го напомням. Защо ли? Ами, защото ми изглежда позабравено. Защото някак отстрани изглежда така сякаш никой не чува другия. А това е пагубно. Има ли виновен? Няма значение. Значение има само това, че както на много места, в много сфери, ние хората, сме спрели да се слушаме и да си помагаме, в театралните среди, от които аз съм част, ситуацията е подобна и аз бих искал да я променя. Та затова Ви пиша. За да не се допуска ТД Боерица да изчезне, да загуби идентичността и идеите си, както много често става и с… човека. Той най-често ги губи. Ако ТД Боерица загуби идентичността си, то би загинало. Нека не се случва.
Извинявайте, ако съм засегнал някого, извинявайте, ако съм бил многословен.
Споделих Ви как се чувствам аз, страничният наблюдател, не синът, не роднината, приятелят и т.н. Просто аз – Митко.
С уважение,
Димитър Пишев

This entry was posted in Без категория. Bookmark the permalink.

Leave a Reply