Минали събития

Страницата Минали събития и  Online Дневник са в процес на обединяване! Скоро снимките и историите от всички събития ще са прикрепени към тази страница.


Гради се мост, мост на Владая!

Кипи труд

Статията е точноооо тук.


Лакатнишката епопея и спасяването на редник примка

Лакатник привечер

Линк към Ден 1 – тук.


Обиколка на Витоша-резултати

Витоша 100

Витоша 100

Статията е тук.


Открихме велосезон 2016!

Capture

Маршрута

Линк към статиите – тук и тук.


Мальовишки истории – Ден 2 – Наръчник за снегокопи (17.01.2016)

Лавинарника в действие

Вторият ден от пътешествието. Линк към статията – тук.


Мальовишки истории – Ден 1 – 16. 01. 2016

Снежната гора

Поредната незабравима Мальовица.

Линк към статията – тук.


с. Желява – вр. Мургаш 03.01.2016

 Уговорката беше за 03.01.2015, прогнозата за студ и сняг.
Реализира се напълно.

Историята и снимките – тук.


 

Мисия “Мост” – Успешна

На 13.12.2015, 4 човека се хванахме да оправим един от мостовете над Владайската река, който дава началото на Кукузелската пътека.

Снимки от акцията – тук.

За около 4 часа успяхме не само да махнем стария мост, но и да направим нов такъв. Всичко останахме интересно изненадани, колко продуктивен може да бъде човек, когато му е студено и трябва да копае, реже, шлайфа, мести и кове за да не измръзне като куче.

Все пак си изкарахме страхотно, пък и да не споменавам мешаната скара с бира след това.


Техники за изграждане и преминаване на парапет – vol. 2

Дойде време и да затвърдим наученото, та на 15.11.2015, решихме да си направим още едно обучение на тази тема.

Подбрахме си доста стръмен и хубав склон покрай Владайското водохващане. Направихме класически вертикален парапет, който преминавахме нагоре и надолу с всевъзможни джаджи и възли.

Оттренирахме и пускането на рапели. Естествено нямаше как да не минем без здравословна доза простотия и stress test-вахме парапета с всевъзможни натоварвания, скачания, грандиозни падания и въргаляния по склона.


Владая – м. Живата вода (с. Боснек) и обратно

vNoZzUZGI-grAngbdBhlijkUnvSkoSv45QEyGfRdoQ0

Хубавото време

На 08.11.2015 велоклубът на ТД Боерица в дежурния си минимилистичен състав Юли и Биляна направи своеобразно закриване на сезона с кръговия маршрут Владая-Боснек-Владая.

Снимки и пътепис – тук.


Проект “Градинка” – успешен ! 07.10.2015

Туристическо дружество “Боерица” вече може да се похвали с първия си спечелен и реализиран проект по програма “Зелена София”!

12243097_434873236704859_70134242558934297_n

Ударна бригада

Повече информация – Тук


Техники на изграждане и преминаване на парапет

На 17.10.2015 в околностите на Владая се проведе обучение по изграждане на и движение по парапет на стръмен склон. Участваха трима души.

С това се изпълни програмата за 4-ти ден от 5 дневния курс на лятното планинарско обучение.


Велорали Черни връх 04.10.2015

Тази година участвахме на велорали Черни връх. Снимки и история – тук.

chernivrah2015_287

Велорали


 Велопреход Кокаляне – Железница 19 септември 2015

По повод дългия уикенд и българските празници, нямаше как да не се отчете с един-два велопрехода.  Единият от тях беше от Кокаляне до Железница.

Снимки и история – тук.


Планините на Португалия – Част I

Geres Panoram

Geres Panoram

Така и така пътувахме напред, назад по Португалия, време беше да ви кажа как изкарахме в една от техните най-красиви планини.

Снимки и история тук.


Летен лагер в к-г Делфин – 20 август, 2015

DSCN2292

Снимки и история от летния лагер, в който Пишев и компания взеха участие, можете да видите тук.


 

Вело и каяк обиколка на о-в Тасос 1-3 май, 2015

След няколко години напрегнато очакване, събитието най-сетне се получи по един 10659375_1113137602045474_7774118558110674715_nдоста приятен начин.

Двама души – Васил и Юли обиколиха острова съответно с каяк и байдарка, съответно полиетиленова и класическа лодка.
Петима колоездачи обиколиха с велосипеди, а най младият участник беше на 13 години- Мария Пишева.

Обща дистанция 100-ина км. Общо време около 13.5 часа, разпределени в три дни за водната група и почти толкова за велогрупата, която имаше удоволствието да се разхожда без да бърза.

Подобна обиколка беше направена и през 2013 – подробен пътепис със снимки, може да намерите тук.

Снимки от тазгодишната обиколка – Тук.


Ежегодна поддръжка на пътеката от Пазарището до Боерица  23.05.2015

Акция - стъпалаИ тази година успешно организирахме доброволческа акция, която да поднови и подобри пътеката от м. Пазарището (Владая)  до м. Боерица.

Подробен разказ за акцията и снимки от нея, можете да намерите тук.

Скоро ще бъдат поставени информационни табели с историята на пътеката, която можете да видите тук.

Благодарим на Аурубис България за финансовата подкрепа, на BEST Sofia за доброволчеството и на ДПП Витоша. Без тях нямаше как да се осъществи акцията.

 


Мальовишко и снеговито – 17-18.01.2015

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

Макар и да бяхме пропуснали през демекември, забявнето не трая дълго и си направихме задължителната Мальовица през Януари!

Сняг – малко, но от сърце. Слънцето както винаги – пече. А дружеството сме накацали по ските и приятно похапваме сняг, учейки се дружно в занаята. Някои катерят Мальовица, други хукнали към Страшното езеро, трети пийват чайче на хижата. Накрая на деня всички се събират по стаите, оправят се и отиват на дълга, разговорлива и музикална вечеря. Звездите вече са изгряли, температурите са доста под нулата, а ние стоим на топло – разказваме за преживяванията си през деня, ядем, пием, а някои свирят и пеят.

Всичко хубаво, както всичко останало е преходно, временно и има своя край, та така и нашата януарска Мальовица е към своя край. Събираме багажи, казваме си чао, а някои вече са тръгнали към Столицата. Като за последно поглеждаме към Върха, а след това се товарим на колите. Пребити физически и презаредни психически, вече с нетърпение чакащи следващото ходене.

Снимки.


Разходка в Копривщица и качване до заслон Богдан – 29 и 30 12.2014

10927895_924911780876054_351894510_n

Връх Богдан, облян в облаци

Пиейки следобеден чай в кварталното кафе на кв. Света троица, четири човека от дружеството, в един глас изпищяха, че не искат в София. Не само, че не искат в София, ами искат да отидат на някое прекрасно за туризъм място и то възможно най-скоро. За 30-40 минути се нахвърляха предложения, а за 20 се реши, че мястото ще бъде красивото революционерско градче – Копривщица.

10921958_924911884209377_2074667171_n

Копривщица от паметника на Г. Бенковски

Благодарение на напредналите днешни технологии за няколко часа вече имахме резервирана стая в къща за гости. Вечерта се прибрахме кой от къде е и набързо спретнахме багажите за една къса зимна екскурзийка. Сутринта в 8 без 15 едвам успяхме да си хванем влака, тичайки за него, а на слизане, за малко да си пропуснем гарата. Дремнахме за час в стаята за гости, а към 11 излезнахме към града, за да си купим карта и решим къде ще отидем.

До 12 вече имахме карта и набързо набелязахме първенеца на Средна гора – вр. Богдан, макар и с нищожни шансове да го качим, поради късното тръгване и непознатото място. След множество обърквания от къде всъщност тръгва мършрута, накрая уцелихме пътеката и започна нашата разходка сред зимната приказка.

Температурата беше около -15 градуса, вятъра силен, а снега се сипеше на парцали. Въпреки всичко, грееше неуморимо слънце, което макар и да не топлеше тялото, топлеше душичките ни. Естествено разходката с нашето дружество никога не е просто разходка и този път трябваше да преоодоляваме всевъзможни неща като изпопадала гора, губеща се пътека, съмнителна маркировка, прекосяване на вирове и реки, както и отбиване на множество агресивни овчарски кучета.

Маркировка

Маркировка

В крайна сметка стигнахме до билото водещо към върха, но нямахме време за повече. Полюбовухаме се на гледката и бегом надолу, за да хванем последните лъчи за деня.

10893341_924911767542722_555000999_n

Гледка от горе

Ето и снимки от разходката – тук.


Откриване на зимен сезон 2015 – писта Ястребец – 21.12.2014

???????????????????????????????

Както всяка година, така и тази, открихме зимния сезон с едно хубаво скоростно ски рали, организирано от БФКА.
Естествено то се състоше в изкачване на Ястребец, като за старт беше долната станция на открития лифт – Ястребец експрес. Дължината на качването беше около 4-5 км, а денивелацията около 650м. Най-бавните състезатели, съответно аз и Юли, го качихме за около 1 час и 20 минути.

Метереологични условия бяха страхотни: обилен снеговалеж, ураганен леден вятър, както и снежна покривка, която на места просто липсваше. Като добавим и утеснелите мокри ръкавици, както и времето за махане на коланите с голи ръце, идилята на върха беше пълна, а болката в пръстите – неописуема.

Накрая всичко завърши добре, а тримата с Юли и Деница, по древна Боеричанска традиция, си хапнахме в едно уникално капанче по пътя към София.

-Християн


хижа Рай – връх Ботев  19-21 Септември 2014

 

10715691_10203224337553443_592062627_n

Затаили дъх от великолепните гледки след предишното изкачване на вр. Ботев, нямаше как да не отидем поне още веднъж за този сезон. И ето вече сме натоварени по колите и пак към върха. Този път обаче се качихме през невероятно красивата местност на хижа Рай и райското пръскало.

Ето и малко снимчици.


 

Каякаране и туризъм в Родопите – голям Беглик 19-21.09.2014

1421247_694778000612160_3183355689592248631_o

Родопите – едно наистина магическо място в България. Макар и сравнително ниска планина, тя разполагат с такива природни богатства като езера, язовири, пещери, скали, гори, животни както и с нещо, което няма как да се види, чуе или докосне, но може да се усети. Нещо което кара всеки докоснал се до тази планина, да си спомня за нея и да се връша обратно.

Няколко човека от дружеството, от отдавна бяхме набелязали язовира като дестинация за каране и почивка. Спахме в една къща за гости близо до него. Пристигнахме вечерта на мястото, като след известно лутане по черните пътища, накрая дойдоха и ни взеха нашите домакини. Чакаше ни вкусна трапеза, а на вън уникален небосвод, по който имаше толкова много звезди, че всякаш ще падне отгоре ти.

На другия ден станахме призори и натоварени с каяк на капака, потеглихме към язовира. Там намериме място, наречено Чатъма, където се даваха лодки под наем и имаше докове. Времето беше горещи, ясно и слънчево, а нашата обиколка по язовира започна. Излишно е да споменавам от какви красиви пейзажи бяхме обградени през цялото време. От време на време акустирахме по брега, понякога и принудително заради изтръпващия до пълна липса на чуствителност ляв крак. Научих се да акустирам с каяка на всевъзможен терен и по споучлива традиця, не се обърнах нито веднъж.

На третия ден, пак станахме рано. Гледката от издигащите се облаци и пари рано сутрин, може да те накара да забаравиш за всякакъв сън и в същото време да те вкара в състояние на пълно блаженство и единност със света. Решихме, че преди да си тръгнем от това място, ще обиколим поне още няколко ключови места за Родопите. А именно – Ягодинската пещера и Триградското ждрело. Накрая отидохме до язовир Доспат, а в късния следобед минахме по невероятно панорамен път през яз. Цанков камък, за към Пловдив, от където хванахме магистралата за към София.

Ето и снимки от мероприятието.


 

Национално изкачване на вр. Ботев  – 06 и 07 Септември 2014

DSCF3603

На 06 и 07 Септември, се включихме в многолъчевото изкачване на вр. Ботев. Можетете да прочетете цяла статия за това, написана от Мартин Иванов – член на ТД “Боерица” – статия.

Снимки от изкачването можете да намерите тук – снимки.


Експедиция с каяк vol. 2 – Канада (Квебек и Лабрадор)

-by J. Pishev

Отново на север.

След особено успешната експедиция през 2012-та, момчетата от Гренландия (В. Апостолов и Ю. Пишев) тази година (2014-та) опитаха атака по море на границата Квебек-Лабрадор. Може би последна експедиция, платена изцяло с лични средства и на двамата. Опитът премина така: Монреал-Наташкуан-1300 км автотуризъм. Много живописен крайбрежен маршрут. Свършва, където свършва пътя, в зоната на лесотундрата и в центъра на царството на черната муха. Наташкуан-Сент Огустен-два дни с кораб. Федерален кей, малко „Риголе”, заливът на Сент Огустен: три дни обречена борба с черната муха с мрежи и препарати и полеви ремонт на  претоварената лодка. Тежки поражения на личния състав и бойната техника (снимките на лицата ни, раздути до неузнаваемост и покрити с кръв са твърде страшни, за да се публикуват). Евакуация по вода и двуседмичен възстановителен период по пътя и в Монреал.

Изводите на Пишев:

Самочуствието не бива да замества водните изпитания преди каквато и да било експедиция.

Претоварването на лодката води до претоварване на хората и удължава престоя в зоната на поражения (независимо дали говорим за открит океан, опасна вода или опасна суша).

Ако има индикации за карък и лош късмет, да се премине незабавно към някакъв вид почивка и пълен релакс.

От добрата страна: когато екипът е добър и няма здравословни проблеми, всичко е за добро.

 

Подробности в личния ръкописен дневник на Пишев.


 Велопреход София- Копривщица – Казанлък 15 – 19. 08. 2014

IMG_20140817_162746

Двама човека от дружеството – Християн Андреев(лирическия герой) и Мартин Шивачев, направихме велопреход от София, през живописната Копривщица, та до Казанлък.

Ден 1 – Чакахме се в 06:30 на Централна гара в София. Идеята беше да се вземем влак до Елин Пелин, за да прескочим карането в София. Проблемите не закъсняха и ето, че аз не мога да си настроя скоростите. Резба на задния дерейльор е разбита и ми трябват клещи, естествено в мен няма такива. След известни опити, отидох до механика на гара Елин Пелин и си намерих клещи. Скоростите работят като нови. Тръгваме, но за жалост установявам, че краката ми не са починали от 80 километровата загрявка от оня ден. Стигнахме до подбалканския път и потеглихме към Копривщица. Борбата и умората започнаха да се усещат от самото начало. Не бързахме, а и да искахме – не можехме. Спирахме често, хапвахме, пийвахме, мокрихме си главите, задниците ни почиваха от болката. Впуснахме в серията от километрични стръмни баири и скоростни спускания. С течение на времето, температурите удариха 30 – 33 градуса и не паднаха под това. Прехода се оказа доста по-труден и дълъг, от колкото си мислехме. Слънцето, асфалта, горещия вятър и гумите за офроуд на коелата, не прощаваха. Изпихме по около 4 литра вода на човек, а  ни се наложи да ходим  само 1-2 пъти до тоалетна. На 70-тия километър, някъде в Пирдоп и Златица, вече се влачехме по изкачванията, с глави забили в земята. Почивахме си в канавки и храсти, само и само да се спасяваме от слънцето. пред нас стояха сборно 25 километра изкачвания и 5 километра спускания. Слава богу, не знаехме това. Със сетни сили стигнахме до 8 километровия стръмен баир от гара Копривщица до самия град. Вече температурите бяха доста по-ниски, а моралната ни енергия се възстанови, тъй като целта беше близо. С последни напъни и бутане, по време на които ни окуражаваха доста минаващи мотори и коли, стигнахме до града, където ни очакваше мото събор и бяхме посрещнати подобаващо от семейството на една наша приятелка. Часът на пристигане беше 19:00, след близо 12 часа път и 102 тежки километра. Време беше за ядене, пиене, почивка на една страна (заради болките в задника) и ранно лягане.

Ден 2 – Почивка, разходки из Копривщица, посещаване на културни и природни забележителности, които бяха в изключително изобилие.  Домакините ни се държаха с нас като със семейство, а почти цялата храна беше домашно производство!

Ден 3 – Посещаване на културни забележителности. За тези два дена минахме през къщите музеи на Георги Бенковски (Гаврил Хутев), Димчо Дебелянов, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, както и през Лютовата къща, както и много други културни забележителности. Повече информация – тук. След това покарахме по една еко пътека, водеща до м. Хайдушко кладенче. Общо към 20 километра отиване и връщане.  Средна гора е изключително място за туризъм и колоездене. Пътеката беше на места доста стръмна и трябваше да бутаме, а на места спусканията избиваха към стил Downhill.  На върха над Хайдушко кладенче, пред  нас се откриха страхотни гледки към върховете на Средна гора и към величествените била на Стара планина.

Ден 4 – Потеглихме в 08:15 сутринта към Казанлък, след лека закуска и изпращане. Времето беше доста студено, а чрез спускането до гарата, направо не си осещахме лицата и ръцете. Като достигнахме първия баир, водещ към виадуктите до Клисура, се разсаблякохме и температурите се покачиха. Следваше уникално дълго и скоростно спускане, но болката в задника, си оставаше неуспорим факт. Маршрута беше далеч по лек от София – Копривщица, със повече спускания и един тежък баир преди Калофер. Съответно почивахме по много малко и нямахме нужда от толкова вода и храна.  Пристигнахме в 17:00 часа, уморени след 120 километров преход. За нещастие вечерта имах жестоки болки в корема, заради изстиването сутринта, но с няколко домашни лека и грейка на корема, се оправих.

Ден 5 – Мързелуване, спане и ядене. Искахме да хванем влак в в 17 и 30, но дойде с почти час закъснение. За сметка на това пък, линийте между Копривщица и София са в ремонт и минахме заобиколно от Кзанлък, та през Пловдвив, докато най-сетне се отправим към София. Пристигнахме към 00:30 в София, заредени с невероятни спомени и енергия.

Снимки от нашето приключение тук.


Пирин 05-06. 07. 2014

DSCF4213

Леко непредвидено членове на “ТД Боерица” отидохме и до Пирин. Поводът беше сбирка в памет на Големия български алпинист – Енчо Петков. Повече за  него може да научите тук. Към 12 на обяд тръгнахме към вр. Вихрен от хижа Вихрен. Тъй като искахме нещо в по-приключенски стил, Наско ни упъти как да стигнем до върха през Джамджиевия ръб. В началото объркахме малко пътя тръгвайки по едно опасно дере, но в крайна сметка стигнахме до пътеката водеща до ръба. След това излязохме от пътеката, за да се потопим в скалистия свят на Пирин. Джамдиевия ръб наистина предизвика силни емоции у нас, силно се преплитаха възхита, радост и страх.  На другият ден отидохме до хижа Безбог, където беше също толкова красиво. Разходихме се малко по пътеката към Кременските езера, а дивите и страшни скалисти великани, в този район, обзеха съзнанието ни.

Снимките както винаги са точно тук.


Олимп  12-16. 06. 2014

IMG_2721

Година след оригиналната дата, най-сетне групичка от “ТД Боерица” се занесе и до Олимп – връх Митикас (2 917 м). Приятна и живописна разходка на място, където морето и планината се преливат, със сигурност е оставила незабравими спомени за участниците.

Снимки има тук – цък.


Витоша 100 – 14.06.2014

10382754_810829902269642_5912999384552751014_n

Датата е 14 юни 2014, а мястото – резиденция Бояна. 11 часа след обявения старт, колоездачите от дружеството се събрахме за обща снимка. Организацията на обиколката беше перфектна, на всеки пункт  се даваше вода и храна, маркировката – безупречна, а времето, напук на всички прогнози, беше безупречно. След 100 километра стръмни баири, високоскоростни спускания, кал до колене и болка до сълзи – всички бяхме в добро настроение, макар и премазани физически. Беше наистина една незабравима обиколка, която подложи на тест тялото и душата, зареждайки ни с мотивация и енергия за идния летен сезон, който се очаква да бъде изпълнен с всякакви приключения.

Малко снимки можете да видите тук.


Мальовица 15.12.2013

PC150064

На 14 и 15 декември 2013 около 15 човека от дружеството отидохме на неповторимия връх Мальовица. Почетохме 48 години от гибелта на 11-те алпинисти, пометени от лавина по време на изкачването му на 16 декември през 1965-та година. Времето беше невиждано за този сезон – топло, меко, без вятър и страшно слънчево. Изкачването беше приятно, а при преминаването през ръба – затаяващо дъха красиво. Снимки може да намерите тук.


Leave a Reply